Пространственият дизайн на външните конструкции и пейзажи трябва първо да вземе предвид цялостното оформление на обекта. Разположението, ориентацията и мащабът на структурите пряко влияят върху използваемостта на ландшафта; следователно проектите трябва да бъдат внимателно подредени въз основа на топографията, моделите на циркулация, разпространението на растителността и пешеходния поток. Конструкции като павилиони, перголи и платформи за наблюдение често служат като пространствени възли, които насочват движението, като същевременно създават отделни зони за почивка и социално взаимодействие.
Обмисленото управление на разстоянието между структурите и заобикалящата ги среда създава усещане за пространствена дълбочина, избягвайки проблеми с пренаселеността или прекомерната празнота.
По отношение на пространствената организация трябва да се даде приоритет на нуждите и моделите на активност на потребителите. Различните видове външни пространства изпълняват различни функции: зоните за отдих изискват комфортна среда за престой, зоните за обществена дейност се нуждаят от достатъчно открито пространство, а пътищата за движение трябва да останат непрекъснати и безпрепятствени. Следователно разположението на структурите трябва да се приведе в съответствие с пътеки, площади и зелени площи, за да насърчи естествените връзки между функционалните зони. Съоръжения като места за сядане и перголи трябва да бъдат позиционирани по отношение на пешеходния поток и зрителните линии, осигурявайки лесен достъп, като същевременно предлагат приятни гледки към пейзажа.
Пространственият дизайн за външни конструкции трябва също така да подчертава хармонията с естествената среда и заобикалящата архитектура. Конструкциите не трябва да бъдат прекалено натрапчиви по отношение на височина, маса или форма; вместо това трябва да се изберат подходящи материали и стилове, за да се гарантира, че те се вписват безпроблемно в контекста. Интегрирането на растителност, водни елементи и топография със структурите позволява създаването на разнообразни пространствени преживявания-вариращи от открити и полу-отворени до относително затворени зони-като по този начин обогатява дълбочината и разнообразието на ландшафта. И накрая, трябва да се вземат предвид практически съображения като слънчева светлина, вентилация, засенчване и дренаж, за да се гарантира, че пространството е не само визуално привлекателно, но и удобно и функционално за дългосрочна-използване.